Медиите могат да изиграят съществена роля за засилване или оспорване на стереотипното възприемане на половете в спорта. В действителност създаваните от медиите стереотипи на жените и мъжете спортисти са добре документирани и подходът към жените спортистки често е сексистки. Често те се представят по начин, който допринася за маргинализацията на постиженията на жените в спорта поради акцента, поставен върху женствеността и сексуалното привличане, вместо върху силата и уменията. Съществуват и значителни разлики в медийното отразяване на женски и мъжки спортове, като мъжките получават много повече внимание Липсата на жени в спортната журналистика е още един проблем. На Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. само 15 % от журналистите и фотографите са жени. Неравнопоставеността между половете в спортната журналистика допълнително се простира в медийните организации, където жените заемат по‑малко от една трета от висшите ръководни длъжности.
– Недопускане на език на омразата (враждебна реч)
Този принцип на дейността по предоставянето на медийни услуги се съдържа във формулировката, че не се допускат предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите (чл.10, ал.1, т.5 от ЗРТ). Проявните форми на враждебната реч са няколко, в зависимост от характеристиките и аспектите на тяхната обществена приложимост: етническа нетърпимост, политическата нетърпимост, религиозна нетолерантност, нетърпимост спрямо отделната личност.
– Добри нрави
Нарушенията на този принцип на дейността по предоставяне на медийни услуги могат да се класифицират в няколко категории:
- текстове на песни, ползващи вулгарен и циничен език,
- предавания – риалити формати,
- сутрешни информационно-развлекателни блокове или развлекателни предавания,
- филми с еротично съдържание.
От гледна точка на въздействието върху поведението на аудиторията могат да се разграничат следните проблеми: проблемът с актуализирането на социално нежелани форми на поведение, предимно насилие и сексуални отклонения, както и самоубийство (автоагресия); проблемът за формиране на социално желани форми на поведение, като здравословен начин на живот, помагащо поведение, безопасен секс, изграждане на силно семейство, раждане на деца и др.
Прави впечатление, че децата имитират модела по-активно, ако поведението на модела е възнаградено (например с бонбон), и в по-малка степен – ако поведението на модела е наказано. Пример от практиката. Доста често има игрални филми със сюжет, в който главните герои са крадци или гангстери, въпреки това те са показани доста положително и зрителят започва да им съчувства, желае да могат да избягат от полицията … Ако желанията на зрителя са оправдани и престъпниците успешно се укриват, например в Мексико, и живеят дълго и щастливо с откраднати пари – получаваме симулационен ефект с положително подсилване. Особено ако процесът на банков обир е показан много подробно. Това вече е учебник по грабежи…
Стратегии за справяне и защита от телевизионно насилие. Много е трудно да защитите напълно себе си или детето от възприятието за насилие в медиите. Основно, разбира се, се поставя въпросът за защитата на децата от възприемането на насилие по телевизията. Въвеждането на законодателство, което ограничава времето за показване на определени филми, не решава
проблема, тъй като, първо, децата често гледат телевизия в „недетско“ време, заобикаляйки всички забрани; второ, много филми и предавания, дори новинарски, които се излъчват през деня, също съдържат достатъчен брой сцени на насилие. Проблемът с насилието в медиите също е сложен, тъй като насилието не винаги присъства ясно в някои продукти на масовата комуникация. Например, насилието може да бъде открито в популярни песни, компютърни игри, развлекателни програми и дори спортни предавания. Следователно пълното премахване на насилието от медиите е нереалистична задача, по-скоро трябва да научим хората да се справят с последствията от възприемането му.
Могат да се използват следните подходи за намаляване на отрицателните ефекти: video violence limiter (V-chip) – специално устройство, което изключва телевизора при показване на сцени на насилие. Въпреки това, всички забрани, както знаете, само увеличават желанието и умните деца със сигурност ще могат да заобиколят измишльотината; дискусиите за филмите, които са гледали, насилието в тях, могат да намалят склонността за възпроизвеждане на гледаното поведение.
Комбинацията от дискусии с писане на есе се оказа особено ефективна. Очевидно разбирането на собствения опит и преживявания повишава емпатията и намалява склонността към агресия; систематична десенсибилизация – добре познат метод на психотерапия в случай на фобии, може да се използва и за лечение на предизвикани от медиите страхове при деца; култивиране на емпатия. Тъй като хората с висока степен на емпатия са по-малко склонни към насилие, развитието на емпатия е вид стратегия за справяне при справянето с моделирането на насилие. Някои техники могат да увеличат емпатията на зрителя към телевизионните герои, например показване на лицето на жертвата в близък план; стимулиране на идентификацията с жертвата, а не с извършителя; програмите за обучение, които съчетават изброените по-горе методи (дискусии, десенсибилизация, развитие на емпатия), също могат успешно да се прилагат в терапията на деца и юноши. Отбелязва се, че най-лесният начин да привлечете зрителя е да се обърнете към скритите, потиснати инстинкти и желания, които са в подсъзнанието. Следователно печеливша стока за медиите са изображения, които са забранени за съзерцание от културните табута. Медийните работници трябва да спазват общите насоки за репортаж, произтичащи от Кодекса на журналистите на България, както и да приемат непрекъснато да се образоват и да се сенсибилизират за докладване на въпроси, свързани с пола, и насилие, основано на пола, по безпристрастен начин, като избягват стигматизирането на жените. и жертви на насилие.
В училищните програми темата за медийната грамотност трябва да заеме значително място, а в темата за сексизма и мизогинията централно място трябва да има темата за деконструкцията на дискриминацията. В дългосрочен план това трябва да осигури критична аудитория, която знае как да разпознава сексистката дискриминация и насилието, основано на пола.