Редица примери показват, че насилието, основано на пола в българския спорт и по-конкретно една от най-разпространените му форми – сексуално насилие и тормоз –  са често срещани, но недостатъчно изследвани и незасегнати в съществуващите Етични кодекси на спортни организации и федерации. България е една от страните, в които лиспват практики за превенция. Изключително важна е необходимостта от ангажиране на спортните организациии треньорите с мерки за превенция. Резултати от международни проучвания показват, че спортните организации са най-активните популяризатори на страндарти на поведение, които изключват насилието, основано на пола в спорта.

Добрите практики за превенция на насилието, основано на пола в спорта от други страни-членки на ЕС, са използвани като основа за прецизиране на стратегията на проекта „Честна игра“. Идентифицираните добри практики могат да бъдат приложени реално в действие при отделните клубове и федерации. Важно е всяка организация да провежда информационна кампания за повишаване на осведомеността за проблема, насочена към спортисти, треньори, спортни клубове и федерации, родители на спортисти, и редовно спортуващи граждани, както и към широката общественост. Добра практика е и създаването или осъвременяването на модела за Етичен кодекс на спортни клубове и федерации, който ескплицитно засяга темата за насилието, основано на пола в спорта, и предвижда конкретни правила за превенция и справяне с проблема. Моделът за Етичен кодекс трябва да бъде съгласуван с Министерство на младежта и спорта, както и провеждане на информационни срещи с треньори за разпространение на този Етичен кодекс сред клубове от цялата страна. Не на последно място ефективен способ е и събирането на различни заинтересовани страни за обсъждане на мулти-секторен подход за адресиране на проблема, както и системна работа в мулти-дисциплинарни екипи за осигуряване на закрила на уязвими групи (жени, деца, ЛГБТИК спортисти).