Установено е, че всички форми на дискриминация срещу жени в спорта се базират на дълбоко вкоренения сексизъм в спорта. Това показват проучвания на документи от развитите европейски страни за насилието в спорта, основано на пола. Различните проявления на този сексизъм са например правилата за контрол на участието на интерсекс жени в спортни състезания, различните форми на дискриминация и изключване, както и език на омраза спрямо лесбийки и бисексуални жени, свързани с приемането на хетеросексуалността като норма. Проучването разкрива и една слабо позната страна на т.нар. „защита“ на жените в спорта, която се случва на практика за сметка на ограничаването на трансполови жени от участие в професионалния спорт. Концепцията за „защита“ на жените в спорта представлява идеологическа база за насилие, тормоз, и език на омраза, насочен срещу транс жените на всички нива на участие в спорта.

Доклад от изследването на насилието, основано на пола в спорта, инициирано от Европейската комисия показва, че в няколко страни-членки политиките за закрила на детето включват правни норми за закрила на деца и млади хора от сексуално насилие в спорта. Такива норми най-често са: оценка на пригодността на (потенциалните)служители и/или доброволци да изпълняват функции, свързани с директна работа с деца, и забрана за определени хора (например осъждани за определни престъпления) да работят с деца. Това е основание за изводи, че сексуалното насилие в спорта като форма на насилие, основано на пола,се разглежда основно през призмата на сексуално насилие над деца и младежи. Като пример в проучването е посочено още, че националните политики за закрила на детето в Кипър, Румъния и Великобритания посочват спорта като сфера, в която е възможно да се случи сексуално насилие над деца. Също така, изследването разкрива, че повечето национални политики за борба с насилието, основано на пола в спорта, обръщат внимание на нуждата от холистичен подход за справяне с проблема сексуално насилие над деца и младежи (включително тормоз) в спорта. Тези политики обикновено таргетират спортните организации (включително федерации и клубове), но прилагането им в повечето случаи не е задължително. Също така е необходимо да се отбележи, че съществуващите политики рядко споменават насилието, основано на хомофобия в спорта.